- Ще умреш!
Седнала съм на ръба на шадравана.Вдигам поглед нагоре, а пред слънцето се е запречила тъмна сянка- Батман, гол го кръста, по къси гащи, на видима възраст-навършени шест. Перчемът му е мокър от тежкото бреме на черната пелерина в юнския преддъждовен задух. В дясната си ръка държи меч, изработен от магична пластмаса, издялан от китайски митичен ковач. Сам Архангел Михаил, прибиращ душите на смъртните.
- Добре. - казвам аз и зажумявам от един лъч, пробиващ си път зад лявото ухо на Архангела.
- Не те ли е страх?
- Не. Само кажи точно как, че да видя дали съм го случвала и дали имам интерес и полза от това преживяване.
- Ще умреш от бавна смърт. Ще те намушкам точно в гърдите.
- Сигурен ли си, че ще е бавна? Трябва да знам с точност.
Отварям телефона си и проверявам в един списък за пазаруване дали евентуално съм чекнала този вид смърт. От направената проверка установявам с нежелание, че трябва да се върна отново до магазина, за да купя препарат за миене на съдове.
- Добре тогава. Ще ти прережа гърлото и кръв ще хвърчи навсякъде. Ще се хванеш за врата и ще пищиш. Не се ли страхуваш?
- Не. - задрасквам една тоалетна хартия. - Защото вече ми се е случвало. Съжалявам. Но, ако искаш и имаш нужда мога да ти направя услуга и да се страхувам много.
Поглеждам нагоре и виждам, че мечът на Михаил е пропаднал с няколко сантиметра в пространството. Ръката се отпуска и по лицето избива разочарование. Накрая изскача тихо един много мъжки въпрос:
- Добре де. Какво ще ти е интересно?
- Виж. - затварям списъка за пазаруване - Май никога не съм живяла така. Срещнах Архангел Михаил и поставих условия на Смъртта. Май сега най-интересно ми е да живея.
-Ти си егати вещицата! - казва Батман.
Обръща се театрално и пелерината му разлюлява задушния въздух. После вдига меча си и започва да разсича кристалните пръски на водата, а те звънят и се разпиляват в шарена дъга, въздишат, припадат по плочника, извличайки милисекунди хлад в натегналата жега. Разпръскват се, събират се и се раждат в своята красива безусловност.
Из "Спасителят няма да дойде."
Елица Кръстева