Не се е сърдил Юни толкова дълго.
Прогизна на полето дъждобрана,
но някъде, в основата на кълновете,

- Ще умреш!
Седнала съм на ръба на шадравана.Вдигам поглед нагоре, а пред слънцето се е запречила тъмна сянка- Батман, гол го кръста, по къси гащи, на видима възраст-навършени шест. Перчемът му е мокър от тежкото бреме на черната пелерина...

  Беше един от онези първи дни на лятото...Беше един от онези първи дни на лятото, в които му нямаш доверие, защото сенките са все още студени. Беше всъщност точно онзи преломен ден, в който поемаш дъх, запушваш носа си и загубил разум...

  По светналата кърпа на шосето стъпва Юни,
във своя прощъпулник спъва се и пада.
Дъбът е сресан и е Буда,

 
Токчетата на обувките й разпиляваха тънкия воден слой по тротоарите. Врязваха се рязко в прозрачните кръгове, а после вдигаха нагоре наниз от блестящи мъниста. Ритмично, без бързане, но и без излишно разсейване. Жената вървеше целеуст...