Постинг
07.06.2023 09:58 -
Alpha 6
Токчетата на обувките й разпиляваха тънкия воден слой по тротоарите. Врязваха се рязко в прозрачните кръгове, а после вдигаха нагоре наниз от блестящи мъниста. Ритмично, без бързане, но и без излишно разсейване. Жената вървеше целеустремено по тъмните улици на старинния град. Дъждовната нощ не беше приятел. Беше като мембрана, която усилваше всяка нейна стъпка. Жената се обърна бързо. Не искаше да изглежда подозрителна, но от друга страна трябваше да провери дали някой я следи. Улицата се изкачваше полека около стари сгради, повечето от тях необитаеми. Мъждивата светлина на уличните фенери осветяваше някой тъмен вход и от дълбочината му издишаше миризма на мухъл. Жената се извърна отново, сви лакътя, на който висеше чантичката й, по-близо до себе си и ускори леко ход. Притесняваше се и вече нямаше търпение да приключи. Един уличен стълб прокара бавно пръсти по мрежестия й чорапогащник, опипа ръба на шлифера и се скри в гънките на късата й пола. Тя се прилепи леко до стената и стана част от сенките. Извърна се за последно и се шмугна в един от зейналите входове. Опипом се промуши през тесен коридор, покрит със мръсна назъбена ламперия. Тъничките тресчици издраха пръстите й. Напипа парапет на стълбище и започна да се изкачва. Старото дърво на дюшемето изстена под краката й. Отгоре се промъкна бледа светлина и се чуха отсечени мъжки гласове. Чакаха я. Жената стигна до открехнатата врата и надникна в стаята. На прага стоеше човек. Не поздрави, само посочи дивана. Тя се озърна несигурно. Беше й за пръв път. Приближи бавно и застана неподвижно пред седналия на него мъж.
-Покажи ги! - нареди той, настани се по-удобно назад и леко разтвори краката си.
Жената се обърна несигурно.
-Хайде! Няма да те чакам цяла вечер!
Тя отвори дамската си чантичка и измъкна пакет. Човекът до вратата незабелязано се бе промъкнал зад гърба й. Прокара външната страна на дланта си по гърдите й и бавно взе пакета. Стаята се напълни с тишина. Въздуха се раздвижи и натежа от танца на извиващите се между пръстите му банкноти. Замириса на страха, очакването, плътта и потта от опипвалите ги стотици тръпнещи ръце. След малко мъжът кимна към другия и мушна пакет в чантата й.
-Това ли беше? - смотолеви тя.
-Тръгвай! - каза седналият на дивана мъж.
---------
Сутринта напираше през спуснатите пердета. Един слънчев лъч си проби път между гънките и се отпечата на стената. Ирина се дръпна от него и покри очите си с ръце. Слепоочията й още пулсираха от притеснението снощи. Тя се надигна бавно от леглото и светна лампата. Отвори рязко вратата на гардероба и избра бяла рокля на огромни червени макове. Огледа я отново и понечи да я върне – така или иначе никой нямаше да види цветовете й. Не! Беше решила, че ще го направи както трябва! Стъпи в изящните извивки на едни лъскави червени обувки и вдигна косата си на кок.
Навън я посрещнаха привидения от светлина. Движеше се между вървящи луминисциращи фигури. Влезе в парка, напипа грапавата повърхност на една пейка и бавно седна. Огледа се неспокойно и отвори чантичката си. На дъното й лежеше пакет. Вчера вечерта дори не посмя да погледне какво точно има в него. Дано да е това, което й трябва. Ирина бавно разви тъмната хартия и откри едни матови Emporio Armani, UV 400. Бързо смъкна радиосоларните очила от лицето си и на тяхно място застана познатия градиент ефект на обикновения ултравиолетов филтър. Преди да избухне Alpha 6 и да наруши озоновия слой на Земята слънчевите очила бяха аксесоар. Слънцето бъркаше с остри нокти между листата на дърветата и насълзяваше очите й. Знаеше , че рискува да увреди ретината си. Огледа се отново, за да се убеди, че наблизо няма контролиращ здравен орган и с наслада се отпусна на облегалката. До нея цъфтеше магнолия. Ярките й пламъчни цветове издишваха аромат във всички посоки. Ирина погледна треперещите ярко зелени листа, прокара поглед по маковете на роклята си, червените обувки и мъхестата напъпила под тях земя. Спусна се по плочките на алеята и една ярка туфа от жълти минзухари, която се запали пред очите й и предизвика тръпки от наслада по гръбнака й. Зениците й притичаха през стъклените пеещи струи на шадравана и тук дойде поантата на сладостта – спряха се върху цикламената рокличка на момиченце, придвижиха се по дланите й придържащи топка на жълти точки, изхвърчаха заедно с топката към група деца в шарени рокли и се разбиха в гама от смях, лимонено, веронез и оранж. Пролетта беше дошла във всичките си форми и цветове. Ирина се усмихна, припомнила си тържеството й. Слънцето слезе по най-високия воден улей на фонтана и избуха в миниатюрни шарени парченца, като разклатен детски калейдоскоп. Калейдоскопът помръдна леко и светът се нареди такъв какъвто си беше в детството й – уханен, сладък и пълен с пътеки от цветове. Погледът й затихна в еуфория и се зачуди накъде да поеме.
Някъде започна да се реди дъга.
Елица Кръстева
Елица Кръстева
Няма коментари
